разфуча
[razfutʃa]
разфуча значение:
Какво е разфуча? Започвам да фуча силно (за вятър, буря, машина).
1. (пряко) Започвам да фуча силно (за вятър, буря, машина).
2. (преносно) За човек – започвам да викам гневно, да се карам, да буйствам.
- Ударение
- разфуча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- раз-фу-ча
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- разфуча се
Примери за използване на разфуча
(пряко)
- Вън се разфуча страшна виелица.
- Парният локомотив се разфуча и потегли.
(преносно)
- Началникът се разфуча заради закъснението на доклада.
- Тя се разфуча и тръшна вратата.
Синоними на разфуча
Антоними на разфуча
Как се пише разфуча
Грешни изписвания: расфуча, разфоча, ръзфуча, развуча
Представката е раз- (пред звучна съгласна или сонор, както и пред беззвучни, ако етимологията го изисква, но тук 'ф' е беззвучна, но правилото за 'раз/рас' в българския е морфологично - винаги 'раз-', освен ако коренът не започва със 'с' и се слее). В случая се пише з.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:фуча
Префиксално образувание: раз- + фуча. Коренът 'фуча' е звукоподражателен.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
