разхайтеност
[rɐsˈxajtɛnost]
разхайтеност значение:
Какво е разхайтеност? Качество или състояние на човек, който е недисциплиниран, отпуснат, лишен от сериозно отношение към задълженията или морала; липса на стегнатост и ред.
1. (пряко) Качество или състояние на човек, който е недисциплиниран, отпуснат, лишен от сериозно отношение към задълженията или морала; липса на стегнатост и ред.
- Ударение
- разха̀йтеност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-хай-те-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на разхайтеност
(пряко)
- Неговата разхайтеност стана причина за провала на целия проект.
- В класа цареше пълна разхайтеност и учителят не можеше да вземе думата.
Синоними на разхайтеност
Антоними на разхайтеност
Как се пише разхайтеност
Грешни изписвания: разхаитеност, расайтеност, ръзхайтеност, разхъйтеност, разхайтенуст
Думата се пише с з (представката е раз-) и с й (в корена хайт-). Проверката за 'з' се прави чрез морфологичен анализ на представката.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:hayta
Произлиза от прилагателното 'разха̀ят' (недисциплиниран, безпътен), което се базира на корена 'хаят', свързан с турската дума 'hayta' (скитник, хулиган, хаймана), плюс българската наставка за абстрактни съществителни '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна разхайтеност
- нравствена разхайтеност
- проявявам разхайтеност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
