Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разхитителен

[rɐsxiˈtitɛlɛn]
Ударение
разхитѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
раз-хи-ти-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
разхитителни
Докладвай грешка в описанието

Как се пише разхитителен

Грешни изписвания: расхитителен, разхетителен, ръзхитителен, разхйтителен, разхитйтелен
Пише се с з в представката раз-, тъй като следва звучна съгласна (в исторически план, макар пред 'х' да се обеззвучава при изговор). Коренът е с и.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:хита
Произлиза от глагола 'разхитя' (грабя, разпилявам), който е сродни с 'хитър' (в стария смисъл на грабител, похитител) и 'похитявам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разхитителен живот
  • разхитително поведение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.