разхищение
[rasxiˈʃtɛniɛ]
разхищение значение:
Какво е разхищение? Незаконно присвояване или кражба на чуждо (обикновено обществено) имущество.
1. (Икономика/Право) Незаконно присвояване или кражба на чуждо (обикновено обществено) имущество.
2. (Общо) Неразумно, безполезно харчене или пилеене на ресурси.
- Ударение
- разхищѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-хи-ще-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- разхищения
Примери за използване на разхищение
(Икономика/Право)
- Той бе осъден за длъжностно разхищение на средства.
- Разхищението на държавна собственост е престъпление.
(Общо)
- Това е абсолютно разхищение на време и енергия.
- Разхищението на храна е глобален проблем.
Синоними на разхищение
Антоними на разхищение
Как се пише разхищение
Грешни изписвания: расхищение, разхиштение, ръзхищение, разхйщение, разхищенйе
Представката е раз- (пише се със з пред беззвучната х по морфологичен принцип, макар да се обеззвучава при изговор). Съдържа щ.
Етимология
Произход:Руски/Старобългарски
Оригинална дума:хитити
Вероятно влияние от руски ('расхищение'), но с корени в старобългарския глагол 'хытити' (грабя, отвличам). Свързано е с думата 'хищник'. Означава буквално разграбване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- длъжностно разхищение
- разхищение на средства
- разхищение на време
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
