Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разходящ

[rɐsxoˈdʲaʃt]

разходящ значение:

Какво е разходящ? За редица или ред: който няма крайна граница; който не е сходящ.

1. (математика) За редица или ред: който няма крайна граница; който не е сходящ.
2. (физика) За лъчи или потоци: които се отдалечават един от друг, излизайки от обща точка.
Ударение
разходя̀щ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
раз-хо-дящ
Род
мъжки
Мн. число
разходящи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разходящ

(математика)
  • Хармоничният ред е разходящ, въпреки че членовете му клонят към нула.
  • Доказахме, че интегралът е разходящ.
(физика)
  • Разсейващата леща превръща успоредния сноп светлина в разходящ.

Синоними на разходящ

Антоними на разходящ

Как се пише разходящ

Грешни изписвания: ражходящ, разходяшт, ръзходящ, разхудящ
Пише се с щ, което отбелязва звукосъчетанието шт. Представката е раз-, защото след нея следва звучната (в позиция на сонорност на 'х' е спорно, но в бълг. език пред 'х' се пише 'з') съгласна 'х'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:разходя се
Образувано от сегашно деятелно причастие на глагола (остаряла форма или калка) или директно от корена *ход* с представка *раз-*, по аналогия със *сходящ*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разходящ ред
  • разходящ сноп лъчи
  • разходяща редица

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.