Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разяряване

[rɐzjɐˈrʲavɐnɛ]

разяряване значение:

Какво е разяряване? Действието по привеждане на някого в състояние на силен гняв или ярост; изпадане в ярост.

1. (психология) Действието по привеждане на някого в състояние на силен гняв или ярост; изпадане в ярост.
Ударение
разяря'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ра-зя-ря-ва-не
Род
среден
Мн. число
разярявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разяряване

(психология)
  • Неговото постоянно мърморене доведе до разяряване на всички присъстващи.
  • Разяряването на тълпата беше предизвикано от несправедливата присъда.

Синоними на разяряване

Антоними на разяряване

Как се пише разяряване

Грешни изписвания: разяраване, раззаряване, ръзяряване, разярявъне
Променливо я. В тази форма се пише и изговаря с я, тъй като е под ударение и след мека съгласна.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ꙗръ
От глагола 'разярявам', образуван от корена 'яр' (свиреп, лют) + наставка за несвършен вид.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • внезапно разяряване
  • докарване до разяряване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.