Dumite-BG – онлайн речник за българския език

раница

[ˈra.ni.t͡sɐ]

раница значение:

Какво е раница? Торба с презрамки, която се носи на гръб, използвана за пренасяне на багаж, учебни пособия или екипировка.

1. (бита) Торба с презрамки, която се носи на гръб, използвана за пренасяне на багаж, учебни пособия или екипировка.
Ударение
ра̀ница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ра-ни-ца
Род
женски
Мн. число
раници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на раница

(бита)
  • Туристите стегнаха тежките раници и тръгнаха към върха.
  • Детето забрави своята раница в автобуса.

Как се пише раница

Грешни изписвания: ранница, ръница, ранйца
Думата се пише с едно н.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Ranzen
Заемка от немската дума 'Ranzen' (войнишка торба, раница), навлязла вероятно чрез диалекти или руско посредничество, адаптирана с типичното българско окончание за женски род '-ица'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • туристическа раница
  • ученическа раница
  • военна раница

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.