ратификация
[ratifiˈkat͡sijɐ]
ратификация значение:
Какво е ратификация? Официален акт на върховния орган на държавната власт (обикновено парламента), с който се придава юридическа сила на международен договор, подписан от упълномощен представител.
1. (право / политика) Официален акт на върховния орган на държавната власт (обикновено парламента), с който се придава юридическа сила на международен договор, подписан от упълномощен представител.
- Ударение
- ратифика̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ра-ти-фи-ка-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- ратификации
Примери за използване на ратификация
(право / политика)
- Народното събрание гласува за ратификация на договора за присъединяване към ЕС.
- Процесът на ратификация може да отнеме няколко месеца.
Синоними на ратификация
Антоними на ратификация
Как се пише ратификация
Грешни изписвания: ратефикация, ратификацийя, рътификация, ратйфикация, ративикация, ратифйкация, ратификъция, ратификацйя
Думата завършва на -ия. При изписване не се вмъква 'й' преди 'я'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:ratificatio
От средновековен латински 'ratificatio', образувано от 'ratus' (утвърден, валиден) + 'facere' (правя). В българския език навлиза като международен правен термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- закон за ратификация
- подлежи на ратификация
- инструменти за ратификация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
