ратник
[ˈratnik]
ратник значение:
Какво е ратник? Войник, воин, участник във война (остаряла или поетична употреба).
1. (история/поезия) Войник, воин, участник във война (остаряла или поетична употреба).
2. (преносно/книжовно) Човек, който се бори самоотвержено и активно за някаква обществена кауза, идея или прогрес.
- Ударение
- ра̀тник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- рат-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ратници
Примери за използване на ратник
(история/поезия)
- Старият ратник разказваше за битките при Шипка.
- Паднаха славни ратници за свободата на отечеството.
(преносно/книжовно)
- Той беше неуморен ратник за народната просвета.
- Ратниците на културата заслужават нашето уважение.
Как се пише ратник
Грешни изписвания: радник, рътник, ратнйк
Пише се с т (от рат).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ратъ
Произлиза от старинната дума 'рат', означаваща 'война', 'битка' или 'войска'. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- културен ратник
- просветен ратник
- смел ратник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
