Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ревандикация

[rɛvɐndiˈkat͡sijɐ]

ревандикация значение:

Какво е ревандикация? Иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик за връщане на владението върху вещ.

1. (право) Иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик за връщане на владението върху вещ.
2. (история / политика) Искане за връщане на отнети територии или права.
Ударение
ревандика̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-ван-ди-ка-ци-я
Род
женски
Мн. число
ревандикации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ревандикация

(право)
  • Адвокатът подготви документите за ревандикация на отнетия имот.
  • Ревандикацията е основният способ за защита на правото на собственост.
(история / политика)
  • Партията издигна лозунги за ревандикация на изгубените след войната земи.

Антоними на ревандикация

Как се пише ревандикация

Грешни изписвания: ревандигация, ревъндикация, ревандйкация, ревандикъция, ревандикацйя
Пише се с к (ревандикация), произлизащо от латинското vindicatio.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:rei vindicatio
Юридически термин, произлизащ от латинския израз 'rei vindicatio' (искане на вещта), през френски 'revendication'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • иск за ревандикация
  • териториална ревандикация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.