ревандикиране
[rɛvɐndiˈkirɐnɛ]
ревандикиране значение:
Какво е ревандикиране? Процес на предявяване на ревандикационен иск; юридическо изискване от собственика на вещ да му бъде върнато владението от лице, което я владее без правно основание.
1. (право) Процес на предявяване на ревандикационен иск; юридическо изискване от собственика на вещ да му бъде върнато владението от лице, което я владее без правно основание.
- Ударение
- ревандикѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-ван-ди-ки-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- ревандикирания
Примери за използване на ревандикиране
(право)
- Ревандикирането на имота продължи с години в съда.
- Собственикът пристъпи към ревандикиране на открадната стока.
Синоними на ревандикиране
Как се пише ревандикиране
Грешни изписвания: ревандекиране, ривандикиране, ревъндикиране, ревандйкиране, ревандикйране, ревандикиръне
Думата е чуждица и следва правописа на оригинала, адаптиран към българската фонетика (ре-ван-ди-ки-ра-не).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:rei vindicatio
Чрез френски 'revendiquer'. Произлиза от римското право 'rei vindicatio' – иск за връщане на вещ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ревандикиране на собственост
- иск за ревандикиране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
