Енциклопедия на българския език

ревнив

[rɛvˈnif]

ревнив значение:

Какво е ревнив? Който изпитва мъчително чувство на съмнение във верността на любим човек или страх, че ще бъде изместен от друг.

1. (психология) Който изпитва мъчително чувство на съмнение във верността на любим човек или страх, че ще бъде изместен от друг.
2. (преносно) Който пази или защитава нещо с голямо усърдие и не позволява чужда намеса.
Ударение
ревни'в
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
рев-нив
Род
мъжки
Мн. число
ревниви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ревнив

(психология)
  • Той беше болезнено ревнив и следеше всяка нейна стъпка.
  • Ревнивият съпруг често създаваше скандали без причина.
(преносно)
  • Тя е ревнив пазител на народните традиции.

Антоними на ревнив

Как се пише ревнив

Грешни изписвания: ривнив, ревниф, ревнйв

При проверка на правописа на крайната съгласна се прави проверка с формата за множествено число: ревниви, следователно се пише 'в', а не 'ф'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рьвьнъ
Произлиза от старобългарската дума за усърдие и ревност (рьвьнъ). Свързана е с идеята за силно желание, съревнование и пазене на своето.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • болезнено ревнив
  • ревнив съпруг
  • ревнив пазител