Dumite-BG – онлайн речник за българския език

резултантен

[rɛzulˈtantɛn]

резултантен значение:

Какво е резултантен? Който се получава като краен резултат от сумирането (геометрично или алгебрично) на няколко величини, сили или движения.

1. (физика/математика) Който се получава като краен резултат от сумирането (геометрично или алгебрично) на няколко величини, сили или движения.
2. (книжовно) Който се явява като следствие или резултат от нещо.
Ударение
резулта'нтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ре-зул-тан-тен
Род
мъжки
Мн. число
резултантни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на резултантен

(физика/математика)
  • Резултантната сила е равна на нула, затова тялото е в покой.
  • Резултантен вектор на скоростта.
(книжовно)
  • Това е резултантният ефект от всички предприети действия.

Синоними на резултантен

Антоними на резултантен

Как се пише резултантен

Грешни изписвания: резолтантен, резултатен, резултънтен
Думата се пише с променливо 'я'/'е' правило, но в случая коренът е чужд и следва да се пише с 'е' в наставката. Правилно е резултантен (от резултант), а не 'резултатен' (което означава 'успешен, даващ резултат').

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:resultans
Произлиза от латинското 'resultans' (gen. 'resultantis') – сегашно деятелно причастие на 'resultare' (отскачам, произлизам), навлязло в българския през западноевропейските езици (френски/немски) във връзка с думата 'резултат'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • резултантна сила
  • резултантен момент
  • резултантен вектор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.