реквизитор
[rɛkviˈzitɔr]
реквизитор значение:
Какво е реквизитор? Служител в театър, кинопродукция или телевизия, който отговаря за намирането, поддържането, съхранението и подаването на реквизита (предметите, необходими за сцената).
1. (театър и кино) Служител в театър, кинопродукция или телевизия, който отговаря за намирането, поддържането, съхранението и подаването на реквизита (предметите, необходими за сцената).
- Ударение
- реквизѝтор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- рек-ви-зи-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- реквизитори
Примери за използване на реквизитор
(театър и кино)
- Реквизиторът подреди чашите на масата преди началото на второ действие.
- Търсят опитен реквизитор за новия исторически филм.
Синоними на реквизитор
Как се пише реквизитор
Грешни изписвания: реквизитар, риквизитор, реквйзитор, реквизйтор, реквизитур
Пише се с е и и в корена (от реквизит). Наставката е -ор (означаваща професия/деятел).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:requisitum
От 'реквизит' (необходимо нещо) + наставка '-ор'. През немски Requisiteur или френски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- главен реквизитор
- помощник-реквизитор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
