реквизиционен
[rɛkvizit͡siˈɔnɛn]
- Ударение
- реквизицио̀нен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- рек-ви-зи-ци-о-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- реквизиционни
Как се пише реквизиционен
Грешни изписвания: реквизицйонен, реквизиционин, реквйзиционен, реквизйционен, реквизициунен
Думата завършва на -онен. След ц се пише и (реквизиция).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:requisitio
Заета чрез френски или немски от латинското 'requisitio' (изискване, търсене). Наставката '-онен' е типична за прилагателни от чужд произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- реквизиционен отряд
- реквизиционна комисия
- реквизиционен дълг
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
