рекъл
[rɛkɐl]
рекъл значение:
Какво е рекъл? Форма за минало свършено деятелно причастие от глагола 'река' (кажа, издумам). Използва се предимно в състава на сложни глаголни времена или във фразеологични съчетания.
1. (граматика) Форма за минало свършено деятелно причастие от глагола 'река' (кажа, издумам). Използва се предимно в състава на сложни глаголни времена или във фразеологични съчетания.
- Ударение
- рѐкъл
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ре-къл
- Род
- мъжки
- Мн. число
- рекли
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
Примери за използване на рекъл
(граматика)
- Който е рекъл, той е сторил.
- Той бе рекъл да не идва повече, но промени решението си.
Как се пише рекъл
Грешни изписвания: рекъл, рекал
Думата завършва на -ъл, което е характерно окончание за минало свършено деятелно причастие в мъжки род, когато ударението не пада върху него. В мн.ч. гласната 'ъ' изпада (рекли).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:решти
Минало свършено деятелно причастие от старинния глагол 'река' (казвам). Коренът е сродство с 'реч'.
Употреба
Фразеологизми:
- рекъл-казал
- щом си рекъл
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
