релативен
[rɛlɐˈtivɛn]
релативен значение:
Какво е релативен? Който се определя чрез съпоставка с нещо друго; относителен, а не абсолютен.
1. (книжовен) Който се определя чрез съпоставка с нещо друго; относителен, а не абсолютен.
2. (лингвистика) Който служи за връзка между частите на изречението (напр. релативно местоимение).
- Ударение
- релатѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ре-ла-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- релативни
Примери за използване на релативен
(книжовен)
- Понятието за красота е релативно и зависи от културата.
- Успехът е релативен – за едни е пари, за други спокойствие.
(лингвистика)
- В изречението 'Човекът, когото видях', думата 'когото' е релативно местоимение.
Синоними на релативен
Антоними на релативен
Как се пише релативен
Грешни изписвания: рилативен, релътивен, релатйвен
Думата е чуждица и следва правописа на оригинала. Пише се с е в първата сричка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:relativus
От латинското relativus (отнасящ се до нещо друго), от referre (отнасям).
Употреба
Чести словосъчетания:
- релативна стойност
- релативна истина
- релативно тегло
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
