реликт
[rɛˈlikt]
реликт значение:
Какво е реликт? Растителен или животински вид (или друг природен обект), който е остатък от минали геологични епохи и се е запазил в ограничен ареал.
1. (биология/геология) Растителен или животински вид (или друг природен обект), който е остатък от минали геологични епохи и се е запазил в ограничен ареал.
2. (книжовно/преносно) Явление, обичай или предмет, запазил се от миналото, но неприсъщ за съвременността.
- Ударение
- релѝкт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-ликт
- Род
- мъжки
- Мн. число
- реликти
Примери за използване на реликт
(биология/геология)
- Гинко билоба е известен като жив реликт.
- Странджанската зеленика е терциерен реликт.
(книжовно/преносно)
- Този закон е реликт от тоталитарната епоха.
- Вярването в суеверия е реликт от езическите времена.
Синоними на реликт
Как се пише реликт
Грешни изписвания: релик, релйкт
Думата завършва на групата съгласни 'кт', която трябва да се изписва и изговаря отчетливо.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:relictum
От латинското relictus (изоставен, останал), причастие на глагола relinquere (оставям).
Употреба
Чести словосъчетания:
- ледников реликт
- терциерен реликт
- исторически реликт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
