Dumite-BG – онлайн речник за българския език

реликтов

[rɛˈliktof]

реликтов значение:

Какво е реликтов? Който представлява остатък от минала геологична епоха; който се е запазил от древността до днес.

1. (биология/геология) Който представлява остатък от минала геологична епоха; който се е запазил от древността до днес.
2. (астрофизика) Отнасящ се до космическото лъчение, останало от Големия взрив.
Ударение
рели'ктов
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ре-лик-тов
Род
мъжки
Мн. число
реликтови
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на реликтов

(биология/геология)
  • В Рила се срещат множество реликтови видове растения.
  • Това езеро е с реликтов произход.
(астрофизика)
  • Реликтовото излъчване носи информация за ранната Вселена.

Синоними на реликтов

Антоними на реликтов

Как се пише реликтов

Грешни изписвания: реликтав, релйктов, реликтув
Думата е чуждица и се пише с и във втората сричка (от лат. relictus).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:relictus
От латинското *relictus* (изоставен, останал), минало причастие на *relinquere* (оставям назад). В българския език навлиза като научен термин.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • реликтово излъчване
  • реликтов вид
  • реликтов лес

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.