Dumite-BG – онлайн речник за българския език

репетитор

[rɛpɛˈtitor]

репетитор значение:

Какво е репетитор? Частен учител, който помага на ученици при усвояване на учебния материал или подготовка за изпити.

1. (образование) Частен учител, който помага на ученици при усвояване на учебния материал или подготовка за изпити.
2. (изкуство) Специалист в театъра, операта или балета, който провежда репетициите и помага на изпълнителите да научат своите партии.
Ударение
репети'тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-пе-ти-тор
Род
мъжки
Мн. число
репетитори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на репетитор

(образование)
  • Наеха репетитор по математика за сина си преди матурите.
  • Работи като репетитор по английски език.
(изкуство)
  • Балетният репетитор показа стъпките още веднъж.
  • Корепетиторът и репетиторът обсъждаха темпото на арията.

Как се пише репетитор

Грешни изписвания: рипетитор, репититор, репетйтор, репетитур
Всички гласни в корена следват етимологията (от латински repet-) - пише се с две е.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:repetitor
От латинското 'repetitor' (този, който повтаря), през френски или немски. Свързано е с глагола 'repetere' (повтарям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • балетен репетитор
  • репетитор по пиано

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.