Dumite-BG – онлайн речник за българския език

реторически

[rɛtoˈrit͡ʃɛski]

реторически значение:

Какво е реторически? Който се отнася до реториката (изкуството на красноречието).

1. (литературознание) Който се отнася до реториката (изкуството на красноречието).
2. (преносно) Който е прекалено приповдигнат, помпозен, но лишен от дълбоко съдържание.
Ударение
реторѝчески
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ре-то-ри-че-ски
Род
мъжки
Мн. число
реторически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на реторически

(литературознание)
  • Използва сложни реторически похвати, за да убеди публиката.
  • Това е класически реторически въпрос, който не изисква отговор.
(преносно)
  • Речта му беше пълна с реторически украшения, но без конкретика.

Антоними на реторически

Как се пише реторически

Грешни изписвания: риторически, ретурически, реторйчески, реторическй
Правилната форма е с е (от ретор), въпреки че формата 'риторически' (под руско влияние) се срещаше в по-стари текстове, съвременната норма налага реторически.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ῥητοриκή (rhētorikḗ)
Заемка чрез латински или западноевропейски езици. Свързана с 'ретор' (оратор).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • реторически въпрос
  • реторически похват
  • реторически фигури

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.