Dumite-BG – онлайн речник за българския език

референциалност

[rɛ.fɛ.rɛn.t͡si.jal.nost]

референциалност значение:

Какво е референциалност? Свойството на езиков знак или изказване да се отнася към обект от действителността (референт); способността за създаване на връзка между думата и света.

1. (лингвистика/философия) Свойството на езиков знак или изказване да се отнася към обект от действителността (референт); способността за създаване на връзка между думата и света.
Ударение
референциа̀лност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-фе-рен-ци-ал-ност
Род
женски
Мн. число
няма (абстрактно)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на референциалност

(лингвистика/философия)
  • В постмодерната литература често се поставя под въпрос референциалността на езика.

Синоними на референциалност

Как се пише референциалност

Грешни изписвания: референциялност, референцялност, реверенциалност, референцйалност, референциълност, референциалнуст
След 'ц' се пише 'и', а след това 'а' (не 'я'), тъй като е в чужда наставка '-иалност'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:referens
От латинското *referre* (отнасям, докладвам) -> *referentia*. В българския навлиза чрез западни езици (англ. *referentiality*, фр. *référentialité*).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • липса на референциалност
  • самореференциалност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.