рефрактерен
[rɛfrakˈtɛrɛn]
- Ударение
- рефракте́рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ре-фрак-те-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- рефрактерни
Как се пише рефрактерен
Грешни изписвания: рифрактерен, рефракторен, реврактерен, рефръктерен
Правилното изписване е с 'е' след 'т' (рефрактерен), а не с 'о' (рефракторен - което би означавало свързан с рефрактор/телескоп, макар често да се бъркат).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:refractarius
От латинското 'refractarius' (упорит, непреклонен) през френски 'réfractaire'. Свързано с корена за пречупване, но със значение на устойчивост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- рефрактерен период
- рефрактерна анемия
- рефрактерен материал
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
