рефракция
[rɛˈfrakit͡sijɐ]
рефракция значение:
Какво е рефракция? Явление на промяна на посоката на разпространение на вълни (светлинни, звукови и др.) при преминаването им от една среда в друга с различна плътност; пречупване.
1. (физика) Явление на промяна на посоката на разпространение на вълни (светлинни, звукови и др.) при преминаването им от една среда в друга с различна плътност; пречупване.
2. (медицина) Способността на оптичната система на окото да пречупва светлинните лъчи и да ги фокусира върху ретината.
- Ударение
- рефра̀кция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-фрак-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на рефракция
(физика)
- Атмосферната рефракция прави звездите да изглеждат по-високо над хоризонта, отколкото са в действителност.
- Индексът на рефракция е важна характеристика на оптичните материали.
(медицина)
- Нарушенията в рефракцията водят до късогледство или далекогледство.
- Лекарят извърши измерване на очната рефракция.
Синоними на рефракция
Как се пише рефракция
Грешни изписвания: рефракци, рифракция, ревракция, рефръкция, рефракцйя
Пише се с е в първата сричка. Съдържа буквосъчетанието кц.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:refractio
От латинския глагол refringere (минало причастие refractus) – 'разбивам', 'пречупвам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- атмосферна рефракция
- индекс на рефракция
- очна рефракция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
