рехабилитаторче
[rɛxɐbiliˈtatɔrt͡ʃɛ]
рехабилитаторче значение:
Какво е рехабилитаторче? Млад, начинаещ или дребен на ръст специалист по рехабилитация (често употребявано с оттенък на симпатия или снизхождение).
1. (медицина) Млад, начинаещ или дребен на ръст специалист по рехабилитация (често употребявано с оттенък на симпатия или снизхождение).
2. (разговорно) Дете на рехабилитатор или дете, облечено като такъв (напр. в игра).
- Ударение
- рехабилита́торче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-ха-би-ли-та-тор-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- рехабилитаторчета
Примери за използване на рехабилитаторче
(медицина)
- Едно младо рехабилитаторче се грижи за възстановяването на спортиста.
- В отделението назначиха ново рехабилитаторче веднага след университета.
(разговорно)
- Дъщеря ми си играе на лекарка, а синът ми е нейното рехабилитаторче.
Как се пише рехабилитаторче
Грешни изписвания: реабилитаторче, рехъбилитаторче, рехабйлитаторче, рехабилйтаторче, рехабилитъторче, рехабилитатурче
Пише се с 'х' (рехабилитатор), следвайки латинския корен habilis.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:rehabilitare
Умалителна форма на 'рехабилитатор'. Произлиза от средновековен латински 'rehabilitare' (възстановяване на репутация или способност), съчетана с наставка '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- младо рехабилитаторче
- старателно рехабилитаторче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
