Dumite-BG – онлайн речник за българския език

рецептор

[rɛˈt͡sɛptor]

рецептор значение:

Какво е рецептор? Специализирано нервно окончание или клетка, която възприема дразнения от външната или вътрешната среда и ги преобразува в нервни импулси.

1. (Биология/Физиология) Специализирано нервно окончание или клетка, която възприема дразнения от външната или вътрешната среда и ги преобразува в нервни импулси.
2. (Биохимия) Молекула (обикновено протеин) на повърхността или вътре в клетката, която се свързва специфично с определено вещество (лиганд), предизвиквайки биологичен отговор.
Ударение
реце'птор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-цеп-тор
Род
мъжки
Мн. число
рецептори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рецептор

(Биология/Физиология)
  • Кожните рецептори реагират на допир, болка и температурни промени.
  • Зрителните рецептори в ретината са изключително чувствителни към светлина.
(Биохимия)
  • Лекарството блокира рецепторите за болка в мозъка.
  • Инсулиновият рецептор позволява на глюкозата да навлезе в клетката.

Синоними на рецептор

Как се пише рецептор

Грешни изписвания: рицептор, рецептур
Думата е чуждица и се изписва с 'е' в първата сричка, съответстващо на латинския оригинал re-.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:receptor
От латински 'receptor' – този, който приема (получател), от глагола 'recipere' (получавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вкусов рецептор
  • обонятелен рецептор
  • клетъчен рецептор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.