рецидив
[ret͡si'dif]
рецидив значение:
Какво е рецидив? Повторна поява на признаците на болест след привидно пълно оздравяване.
1. (Медицина) Повторна поява на признаците на болест след привидно пълно оздравяване.
2. (Право) Извършване на ново умишлено престъпление от лице, което вече е било осъждано с влязла в сила присъда.
3. (Преносно) Повторна проява на нещо нежелано, старо или отречено.
- Ударение
- рецидѝв
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-ци-див
- Род
- мъжки
- Мн. число
- рецидиви
Примери за използване на рецидив
(Медицина)
- Пациентът получи рецидив на инфекцията след спиране на антибиотиците.
(Право)
- Съдът взе предвид опасния рецидив при определяне на наказанието.
(Преносно)
- Наблюдават се рецидиви на тоталитарното мислене.
Синоними на рецидив
Антоними на рецидив
Как се пише рецидив
Грешни изписвания: рецедив, рецйдив, рецидйв
Думата се изписва с две букви и. Последната съгласна е в, която се обеззвучава при изговор.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:recidivus
От латинското 'recidivus' (възобновяващ се), от глагола 'recidere' (падам обратно). В българския език навлиза през западноевропейските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- опасен рецидив
- ранен рецидив
- късен рецидив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
