Dumite-BG – онлайн речник за българския език

речев

[rɛˈt͡ʃɛf]

речев значение:

Какво е речев? Който се отнася до речта (способността за говорене) или до самия процес на говорене.

1. (лингвистика/медицина) Който се отнася до речта (способността за говорене) или до самия процес на говорене.
Ударение
речѐв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ре-чев
Род
мъжки
Мн. число
речеви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на речев

(лингвистика/медицина)
  • Пациентът има сериозни речеви нарушения след инсулта.
  • Детето развива своите речеви умения много бързо.
  • Речевият етикет изисква учтивост.

Синоними на речев

Как се пише речев

Грешни изписвания: речов
След шушкавата съгласна ч и под ударение се пише наставката -ев (когато ударението пада върху окончанието, понякога е -ов, но тук традиционно е утвърдена формата -ев за терминологична употреба, макар че ударението е накрая).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:реч
Произлиза от съществителното 'реч' + прилагателна наставка '-ев'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • речеви запас
  • речеви умения
  • речеви апарат
  • речева дейност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.