речитатив
[ret͡ʃitɐˈtif]
речитатив значение:
Какво е речитатив? Вокална музикална форма, която интонационно и ритмически наподобява естествената човешка реч; полупеене-полуговор, използвано често в опери, оратории и кантати за водене на действието.
1. (Музика) Вокална музикална форма, която интонационно и ритмически наподобява естествената човешка реч; полупеене-полуговор, използвано често в опери, оратории и кантати за водене на действието.
- Ударение
- речитати'в
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-чи-та-тив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- речитативи
Примери за използване на речитатив
(Музика)
- Операта започна с дълъг речитатив, който въведе зрителите в сюжета.
- Певецът изпълни речитатива с отлична дикция.
Как се пише речитатив
Грешни изписвания: ричитатив, речетатив, речитатиф, речйтатив, речитътив, речитатйв
Думата се пише с е в първата и третата сричка (ре-чи-та-тив е грешно разделяне по корен, правилното е ре-чи-та-тив, но коренът е речит-). Пише се с в накрая. Проверка: речитативи.
Етимология
Произход:Италиански
Оригинална дума:recitativo
От италиански 'recitativo', производно на 'recitare' (рецитирам, декламирам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сух речитатив (recitativo secco)
- акомпаниран речитатив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
