речитативен
[rɛtʃitɐˈtivɛn]
речитативен значение:
Какво е речитативен? Който се отнася до речитатив; който има характер на полупеене, наподобяващо декламация.
1. (музика) Който се отнася до речитатив; който има характер на полупеене, наподобяващо декламация.
- Ударение
- речитатѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ре-чи-та-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- речитативни
Примери за използване на речитативен
(музика)
- В операта имаше дълъг речитативен момент преди арията.
- Речитативният стил е характерен за някои съвременни жанрове.
Синоними на речитативен
Антоними на речитативен
Как се пише речитативен
Грешни изписвания: ричитативен, речетативен, речйтативен, речитътивен, речитатйвен
Следва правописа на чуждите думи (италиански корен). Пише се е-и-а в първите срички.
Етимология
Произход:Италиански
Оригинална дума:recitativo
От италиански recitativo (речитатив), свързано с recitare (рецитирам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- речитативно пеене
- речитативен стил
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
