речник
[ˈrɛt͡ʃnik]
речник значение:
Какво е речник? Справочна книга, съдържаща списък от думи, подредени по определен начин (обикновено азбучен), с техните значения, превод или друга информация.
1. (Лингвистика) Справочна книга, съдържаща списък от думи, подредени по определен начин (обикновено азбучен), с техните значения, превод или друга информация.
2. (Лингвистика) Съвкупността от думи, използвани от отделен човек или в дадена сфера (лексика).
- Ударение
- рѐчник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- реч-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- речници
Примери за използване на речник
(Лингвистика)
- Трябва да проверя непознатата дума в тълковния речник.
- Купих си джобен българо-английски речник.
(Лингвистика)
- Той има много богат речник за възрастта си.
- В книгата се използва специализиран технически речник.
Синоними на речник
Как се пише речник
Грешни изписвания: речнък, речнйк
Множественото число завършва на -и (речници), като 'к' преминава в 'ц' поради палатализация.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рѣчь
Произлиза от 'реч' (говор, дума) + наставка '-ник', обозначаваща сборник или предмет.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тълковен речник
- двуезичен речник
- беден речник
- богат речник
Фразеологизми:
- жива енциклопедия (сходно)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
