речовит
[rɛt͡ʃoˈvit]
речовит значение:
Какво е речовит? Който умее да говори добре, сладкодумен, красноречив.
1. (пряко) Който умее да говори добре, сладкодумен, красноречив.
- Ударение
- речовѝт
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ре-чо-вит
- Род
- мъжки
- Мн. число
- речовити
Примери за използване на речовит
(пряко)
- Той беше речовит събеседник и душата на компанията.
- Речовитият политик успя да убеди тълпата.
Синоними на речовит
Антоними на речовит
Как се пише речовит
Грешни изписвания: ричовит, речувит, речовйт
Свързващата гласна е о (реч-о-вит). Думата се пише с е в първата сричка (от реч).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:реч
От съществителното 'реч' + наставката '-овит', придаваща значение на 'изобилстващ с качеството'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- речовит човек
- речовит оратор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
