рина
[ˈrinɐ]
рина значение:
Какво е рина? Чистя, изхвърлям или премествам нещо насипно (сняг, тор, пръст) с лопата.
1. (битово) Чистя, изхвърлям или премествам нещо насипно (сняг, тор, пръст) с лопата.
2. (преносно) Разполагам с нещо в огромни количества (обикновено пари).
- Ударение
- рѝна
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ри-на
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- изрина
Форми на думата рина 41
- рини
- ринал
- ринала
- ринали
- ринало
- риналия
- риналата
- риналите
- риналият
- риналото
- ринат
- рината
- ринати
- ринато
- ринатия
- ринатата
- ринатите
- ринатият
- ринатото
- ринах
- ринаха
- ринахме
- ринахте
- рине
- ринем
- ринеш
- ринете
- ринеше
- ринел
- ринела
- ринели
- ринело
- ринелия
- ринелата
- ринелите
- ринелият
- ринелото
- ринех
- ринеха
- ринехме
- ринехте
Примери за използване на рина
(битово)
- Цяла сутрин рина сняг пред къщата.
- Трябва да се рина торът от обора.
(преносно)
- Те ринат пари с лопата.
Антоними на рина
Как се пише рина
Грешни изписвания: рена, рйна
Думата се пише с и в корена.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ринути
Старобългарски глагол 'ринути' (тласкам, бутам). Свързан е със староиндийското rīṇāti (тече, пуска).
Употреба
Чести словосъчетания:
- рина сняг
- рина тор
- рина пари
Фразеологизми:
- рина пари с лопата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.