ритник
[ritˈnik]
ритник значение:
Какво е ритник? Удар, нанесен с крак.
1. (пряко) Удар, нанесен с крак.
2. (преносно) Грубо отхвърляне, уволнение или прогонване (разговорно).
- Ударение
- ритни'к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- рит-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ритници
Примери за използване на ритник
(пряко)
- Футболистът получи силен ритник в глезена.
- Той отвори вратата с ритник.
(преносно)
- След години вярна служба получи ритник от фирмата.
Как се пише ритник
Грешни изписвания: редник, ритниг, рйтник, ритнйк
Думата се пише с 'и' в корена (от ритам) и завършва на 'к'. Проверка за звучност в края: ритници.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ритам
Произлиза от глагола 'ритам' + наставка '-ник' за образуване на съществителни имена, означаващи резултат от действие или инструмент.
Употреба
Чести словосъчетания:
- силен ритник
- наказателен ритник
Фразеологизми:
- бия ритници (на някого)
- получавам ритник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
