ритон
[riˈtɔn]
ритон значение:
Какво е ритон? Античен съд за пиене или ритуално изливане на течности с формата на рог, често завършващ в долната си част с глава на животно (бик, кон, елен и др.).
1. (археология) Античен съд за пиене или ритуално изливане на течности с формата на рог, често завършващ в долната си част с глава на животно (бик, кон, елен и др.).
- Ударение
- рито̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ри-тон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ритони
Примери за използване на ритон
(археология)
- Златният ритон от Панагюрското съкровище е шедьовър на античното изкуство.
- Траките са използвали ритони по време на пиршества и религиозни обреди.
Синоними на ритон
Как се пише ритон
Грешни изписвания: ретон, рйтон, ритун
Думата е чуждица и се пише с и в първата сричка (от гръцкото eta или ypsilon в различните транскрипции, но утвърдено като 'и' в българския).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ῥυτόν (rhyton)
От древногръцки ῥυτόν, произлизащо от глагола ῥέω (rheo) – 'тека'. Първоначално означава съд, от който течността изтича (често през отвор в долната част).
Употреба
Чести словосъчетания:
- златен ритон
- сребърен ритон
- тракийски ритон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
