рицар
[ˈrit͡sar]
рицар значение:
Какво е рицар? Тежковъоръжен конник от феодалната епоха в Западна Европа, принадлежащ към военно-благородническо съсловие.
1. (история) Тежковъоръжен конник от феодалната епоха в Западна Европа, принадлежащ към военно-благородническо съсловие.
2. (преносно) Благороден, доблестен мъж, който се държи учтиво и защитава слабите; джентълмен.
- Ударение
- рѝцар
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ри-цар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- рицари
Примери за използване на рицар
(история)
- Рицарите кръстоносци се отправили към Светите земи.
- Той бе посветен в рицар след битката.
(преносно)
- Той се прояви като истински рицар и ѝ отстъпи мястото си.
- Рицар на честта.
Синоними на рицар
Антоними на рицар
Как се пише рицар
Грешни изписвания: рицер, рицър
Думата се пише с а в последната сричка: рицар (въпреки потъмняването при изговор).
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Ritter
Заета от немската дума Ritter (конник, рицар), вероятно през полски или руски посредничество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- рицар на печалния образ
- странстващ рицар
- Тевтонски рицар
Фразеологизми:
- рицар на печалния образ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
