Dumite-BG – онлайн речник за българския език

роптание

[ropˈtaniɛ]

роптание значение:

Какво е роптание? Действието по глагола роптая; изразяване на недоволство, негодувание или протест, обикновено полугласно или под формата на мърморене.

1. (пряко) Действието по глагола роптая; изразяване на недоволство, негодувание или протест, обикновено полугласно или под формата на мърморене.
Ударение
ропта̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
роп-та-ни-е
Род
среден
Мн. число
роптания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на роптание

(пряко)
  • Чуваше се тихо роптание сред тълпата.
  • Той прие заповедта без роптание.

Антоними на роптание

Как се пише роптание

Грешни изписвания: руптание, рабтание, роптъние, роптанйе

Думата се пише с о в първата сричка. Проверката може да се направи с думи от същото семейство, където ударението пада върху корена (в руския език: ро́пот).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ръпътати
Отглаголно съществително от 'роптая'. Произлиза от старобългарския корен, свързан с издаване на неразчленимо мърморене или шум (звукоподражателен произход).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • без роптание
  • глухо роптание

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.