роптая
[ropˈtajɐ]
роптая значение:
Какво е роптая? Изказвам недоволство, негодувание срещу някого или нещо; оплаквам се на висок глас или полугласно.
1. (пряко) Изказвам недоволство, негодувание срещу някого или нещо; оплаквам се на висок глас или полугласно.
- Ударение
- ропта̀я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- роп-та-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
Форми на думата роптая 54
- ропта
- роптай
- роптаят
- роптайте
- роптае
- роптаем
- роптаеш
- роптаете
- роптаеше
- роптаейки
- роптаел
- роптаела
- роптаели
- роптаело
- роптаелия
- роптаелата
- роптаелите
- роптаелият
- роптаелото
- роптаех
- роптаеха
- роптаехме
- роптаехте
- роптаещ
- роптаеща
- роптаещи
- роптаещо
- роптаещия
- роптаещата
- роптаещите
- роптаещият
- роптаещото
- роптал
- роптала
- роптали
- роптало
- ропталия
- ропталата
- ропталите
- ропталият
- ропталото
- роптан
- роптана
- роптани
- роптано
- роптания
- роптаната
- роптаните
- роптаният
- роптаното
- роптах
- роптаха
- роптахме
- роптахте
Примери за използване на роптая
(пряко)
- Народът започна да роптае срещу високите данъци.
- Тя никога не роптаеше срещу съдбата си, въпреки трудностите.
Синоними на роптая
Антоними на роптая
Как се пише роптая
Грешни изписвания: руптая, роптъя
Коренът се пише с 'о' (ропот). В 1 л. ед.ч. окончанието е 'я'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ръпътати
Произлиза от старобългарски и църковнославянски корени, свързани със звукоподражание на глух шум или мърморене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- роптая срещу
- роптая против
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.