ругател
[ruˈgatɛl]
ругател значение:
Какво е ругател? Човек, който ругае, произнася обидни думи, хули или богохулства.
1. (книжовно) Човек, който ругае, произнася обидни думи, хули или богохулства.
- Ударение
- руга̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ру-га-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ругатели
Примери за използване на ругател
(книжовно)
- Той бе известен като заклет ругател, който не пестеше обидите си към властта.
- В храма не бива да влизат ругатели и сквернословци.
Синоними на ругател
Антоними на ругател
Как се пише ругател
Грешни изписвания: рогател, ругътел
Пише се с 'у' в корена, от глагола 'ругая'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рѫгати сѧ
От глагола 'ругая' + наставка '-тел'. Коренът е общославянски, свързан с подигравка и хула.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безсрамен ругател
- богохулен ругател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
