Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ругатня

[ruɡɐtˈnʲa]

ругатня значение:

Какво е ругатня? Обидна дума или израз, използвани за нанасяне на оскърбление или изразяване на силен гняв; псувня.

1. (пряко) Обидна дума или израз, използвани за нанасяне на оскърбление или изразяване на силен гняв; псувня.
Ударение
ругатня̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ру-гат-ня
Род
женски
Мн. число
ругатни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ругатня

(пряко)
  • От стаята се чуваха силни викове и ругатни.
  • Той измърмори някаква ругатня под носа си и затръшна вратата.

Синоними на ругатня

Антоними на ругатня

Как се пише ругатня

Грешни изписвания: рогатня, ругатниа, ругътня

Думата се пише с у в първата сричка. Проверката се прави чрез сродни думи, в които гласната е под ударение или е ясна, например ру̀га (архаично).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ругати
Произлиза от старобългарския глагол 'ругати се' (подигравам се, хуля). Коренът има общославянски произход и е свързан със значения за разкъсване, чупене и впоследствие — нанасяне на словесна вреда.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изсипвам ругатни
  • каруцарска ругатня
  • солена ругатня

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.