Dumite-BG – онлайн речник за българския език

рудничен

[ˈrudnit͡ʃɛn]

рудничен значение:

Какво е рудничен? Който се отнася до рудник (мина) или до добива на руда.

1. (минно дело) Който се отнася до рудник (мина) или до добива на руда.
Ударение
ру̀дничен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
руд-ни-чен
Род
мъжки
Мн. число
руднични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рудничен

(минно дело)
  • Въздухът беше наситен с тежък рудничен газ.
  • Рудничните галерии се простират на километри под земята.

Синоними на рудничен

Как се пише рудничен

Грешни изписвания: рудничън, рудничарски, родничен, руднйчен
Образувано с наставка -ен, която при членуване или форми за множествено число изпада (рудничн-и, а не рудничен-и).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*ruda
Произлиза от съществителното 'рудник', което идва от старобългарското 'руда' (метал, червеникава пръст).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • рудничен газ
  • рудничен инженер
  • руднични води

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.