руина
[roˈinɐ]
руина значение:
Какво е руина? Останки от разрушена или рухнала сграда, крепост или селище.
1. (пряко) Останки от разрушена или рухнала сграда, крепост или селище.
2. (преносно) Човек, който е физически или психически съсипан, изгубил здравето и силите си.
- Ударение
- руѝна
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ру-и-на
- Род
- женски
- Мн. число
- руини
Примери за използване на руина
(пряко)
- Туристите разглеждаха античните руини на стария град.
- След бомбардировките кварталът беше превърнат в руини.
(преносно)
- Алкохолът го превърна в човешка руина.
- След тежката болест той изглеждаше като руина.
Как се пише руина
Грешни изписвания: роина, руйна
Думата съдържа гласна у в първата сричка. Не се подчинява на правило за проверка с ударение, правописът е исторически обусловен (от лат. ruina).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:ruina
От латинската дума *ruina* (срутване, падение), производна на глагола *ruere* (падам, рухвам). В българския език е навлязла чрез западноевропейски езици или руски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- превърнат в руина
- човешка руина
- антични руини
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
