Dumite-BG – онлайн речник за българския език

руменец

[ruˈmɛnɛt͡s]

руменец значение:

Какво е руменец? Естествена или предизвикана от емоция (срам, гняв, радост) червенина по страните на лицето.

1. (пряко) Естествена или предизвикана от емоция (срам, гняв, радост) червенина по страните на лицето.
Ударение
ру̀менец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ру-ме-нец
Род
мъжки
Мн. число
руменци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на руменец

(пряко)
  • По страните ѝ изби лек руменец.
  • Студът нащипа лицето му и предизвика здрав руменец.

Синоними на руменец

Антоними на руменец

Как се пише руменец

Грешни изписвания: роменец, руменъц
Думата се пише с у в първата сричка (проверка с румен) и с променливо ъ/е (в случая е), което изпада или се променя при членуване и множествено число, но в основна форма е -ец.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:румѣнъ
Произлиза от старобългарското прилагателно 'румѣнъ' (червен), което има индоевропейски корен *reudh- (червен). Наставката -ец оформят съществителното име.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • здрав руменец
  • момински руменец
  • бузи с руменец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.