Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ручей

[ˈrutʃɛj]

ручей значение:

Какво е ручей? Малко, постоянно течащо водно течение, по-малко от река; поток.

1. (география/природа) Малко, постоянно течащо водно течение, по-малко от река; поток.
2. (преносно) Обилно лееща се струя от течност (сълзи, кръв и др.).
Ударение
ру́чей
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ру-чей
Род
мъжки
Мн. число
ручеи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ручей

(география/природа)
  • Бистрият планински ручей ромолеше сред камъните.
  • Пътят пресичаше малък ручей.
(преносно)
  • Ручеи от сълзи се стичаха по лицето ѝ.

Синоними на ручей

Как се пише ручей

Грешни изписвания: ручай, Рочей

Думата завършва на -ей в единствено число. В множествено число й се заменя с и (ручеи).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*ručejь
Произлиза от праславянския корен *ruč- / *ryk- (рева, издавам звук), свързано с шума на течащата вода. Сродна с руски *ручей*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • планински ручей
  • бистър ручей

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.