Dumite-BG – онлайн речник за българския език

рушителен

[ruˈʃitɛlɛn]

рушителен значение:

Какво е рушителен? Който причинява разруха, повреди или унищожение.

1. (Пряко) Който причинява разруха, повреди или унищожение.
Ударение
рушѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ру-ши-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
рушителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рушителен

(Пряко)
  • Ураганът имаше рушителен ефект върху крайбрежните градове.
  • Войната остави след себе си рушителни последици.

Антоними на рушителен

Как се пише рушителен

Грешни изписвания: рошителен, рушйтелен
Пише се с 'у' в корена, тъй като произлиза от глагола 'руша'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:руша
Произлиза от глагола 'руша' + суфикс '-телен'. Коренът е със славянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • рушителна сила
  • рушително действие
  • рушителна стихия

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.