Енциклопедия на българския език

с-

[s z]

с- значение:

Какво е с-? Словообразувателна представка при глаголи, която често променя вида на глагола от несвършен в свършен (перфективираща функция).

1. (морфология) Словообразувателна представка при глаголи, която често променя вида на глагола от несвършен в свършен (перфективираща функция).
2. (морфология) Представка, придаваща значение на събиране, съединяване или движение надолу.
Част на речта
неопределима част на речта
Сричкоделение
с
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на с-

(морфология)
  • сготвя
  • счупя
  • сгреша
(морфология)
  • сбор
  • слизане
  • срутване

Как се пише с-

Грешни изписвания: з-

Представката с- се пише винаги с буквата с, независимо от това дали следващият съгласен е звучен и тя се озвучава при изговор (напр. сграда [зграда], сбор [збор]). В българския език няма представка з-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съ
Наследник на праславянския префикс *sъ-, сродна със санскрит 'sam' (заедно) и гръцки 'syn'.