само-

[ˈsamo]

само- значение:

Какво е само-? Словообразувателен елемент (префикс или първа основа), който се прибавя към други думи за образуване на сложни съществителни, прилагателни и глаголи. Внася смисъл за 'върху себе си' (напр. самокритика), 'от себе си/автоматично' (напр. самолет, самоход) или 'единствено/изолирано' (напр. самоцел).

1. (езикознание) Словообразувателен елемент (префикс или първа основа), който се прибавя към други думи за образуване на сложни съществителни, прилагателни и глаголи. Внася смисъл за 'върху себе си' (напр. самокритика), 'от себе си/автоматично' (напр. самолет, самоход) или 'единствено/изолирано' (напр. самоцел).

Ударение: са̀мо-
Част на речта: неопределима част на речта
Сричкоделение: са-мо

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на само-

(езикознание)

самолет (лети сам)
самокритика (критика към себе си)
самоук (учил се сам)

Синоними на само-

авто-

Как се пише само-

Грешни изписвания: съмо-, саму-

Като първа част на сложни думи се пише слято с втората част (напр. самочувствие), освен в редки случаи, когато втората част е собствено име (което е изключително нехарактерно за тази морфема).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:самъ

Първа съставна част на сложни думи, произлизаща от старобългарското местоимение 'самъ' (сам). Използва се за образуване на думи, означаващи действие, извършвано върху себе си, от само себе си или автоматично.