Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самовзривяване

[sɐmovzriˈvʲavɐnɛ]

самовзривяване значение:

Какво е самовзривяване? Действие, при което субектът предизвиква експлозия, която унищожава самия него.

1. (военно дело/тероризъм) Действие, при което субектът предизвиква експлозия, която унищожава самия него.
Ударение
самовзривя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-мо-взри-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
самовзривявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самовзривяване

(военно дело/тероризъм)
  • Заплахата от самовзривяване на атентатора наложи евакуация.
  • Механизмът за самовзривяване на ракетата се активира автоматично.

Синоними на самовзривяване

Как се пише самовзривяване

Грешни изписвания: самовзривявъне, съмовзривяване, самувзривяване, самовзрйвяване
Слято писане на сложни съществителни, започващи със само-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:взрив
Сложна дума, съставена от местоимението 'само-' (себе си) и отглаголното съществително 'взривяване' (от руски: взрыв).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.