самовластнически
[samovˈlastnit͡ʃɛski]
самовластнически значение:
Какво е самовластнически? Който е присъщ на самовластник; изразяващ неограничена, еднолична власт.
1. (пряко) Който е присъщ на самовластник; изразяващ неограничена, еднолична власт.
- Ударение
- самовла̀стнически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-власт-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самовластнически
Примери за използване на самовластнически
(пряко)
- Той управляваше с твърд, самовластнически подход.
- Самовластническите амбиции на монарха доведоха до бунт.
Синоними на самовластнически
Антоними на самовластнически
Как се пише самовластнически
Грешни изписвания: самовласниески, съмовластнически, самувластнически, самовлъстнически, самовластнйчески, самовластническй
Сложна дума, образувана от основите сам и власт. Пише се слято. Съдържа групата от съгласни стн (власт-ник), като т се изписва, въпреки че често не се чува ясно при изговор.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:самовластник
Производно от съществителното 'самовластник' (сам + власт) + наставката за прилагателни '-ески' / '-ически'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самовластнически режим
- самовластнически маниери
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
