самовластно
[samovˈlastno]
самовластно значение:
Какво е самовластно? По начин, който демонстрира еднолична, неограничена власт; деспотично.
1. (обществено) По начин, който демонстрира еднолична, неограничена власт; деспотично.
2. (преносно) Своеволно, без разрешение, по собствено усмотрение.
- Ударение
- самовла'стно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- са-мо-власт-но
Примери за използване на самовластно
(обществено)
- Царят управляваше самовластно и не се допитваше до съветниците си.
(преносно)
- Той самовластно напусна поста си преди края на дежурството.
Синоними на самовластно
Антоними на самовластно
Как се пише самовластно
Грешни изписвания: само властно, съмовластно, самувластно, самовлъстно, самовластну
Като сложно наречие, образувано от съчетание на основи, се пише слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + власт
Наречие, образувано от прилагателното 'самовластен' (който има собствена, неограничена власт).
Употреба
Чести словосъчетания:
- управлявам самовластно
- действам самовластно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
